Държавното подпомагане на филмовото производство у нас да се увеличи с 10 милиона лева на година – това е едно от предложенията, свързани с промените в Закона за филмовата индустрия.

„В момента имаме разбиране с Министерството на финансите и вероятно ще бъдат удовлетворени нашите искания за тези допълнителни средства за българско кино“, обясни изпълнителният директор на Националния филмов център Жана Караиванова. През 2020 г. в рамките на своите сесии изпълнителната агенция ще разпредели общо 14 068 000 лв. за създаването, разпространението и промоцията родни игрални, документални и анимационни заглавия. Това означава, че при евентуално сбъдване на увеличението на субсидията средствата за българското кино ще скочат с малко над 71 процента

1 498 902 лв. – толкова пък е средностатистическият бюджет на игрален филм през 2019 г., родно производство, отчитат от Националния филмов център. В сумата са включени средствата, изразходени за реализирането на общо 47 заглавия, сред които завършени и филми в производство. Седем пъти по-евтино е производството на документалните филми. Средностатистическият им бюджет за миналата година надхвърля със съвсем малко 200 000 лв. Близо 13 хиляди лева пък средно струва минута анимация, съобщават още от НФЦ.

„Два пъти повече филма са създадени с подкрепата на НФЦ през последното десетилетие в сравнение с периода от 2001 до 2010 г.“, съобщи продуцентът и шеф на София Филм Фест Стефан Китанов. Той отбеляза, че през годините форумът е представил над 90 процента от новото българско кино. От статистиката на представените на фестивала филми става ясно още, че е намалял броят на продукциите, създадени с подкрепа на Българската национална телевизия. Многократно пък се е увеличил делът на независимото кино

или иначе казано – заглавията, реализирани без държавни пари. „Ако от 2001 до 2010 г. имаме пет независими филма, от 2011 до 2020 г. техният брой скача до 32“, каза още Китанов.

„Индустрията има няколко компонента. Най-важните от нея са: българските филми, финансирани с държавно подпомагане, и т.нар. инфраструктура. Това са всички частни структури, които произвеждат кино, които притежават техника за кино, които притежават кастинг агенции, транспортни фирми – целият огромен набор от съпътстващи производството на кино процеси“, коментира Караиванова. Тя изтъкна, че страната ни има една от най-добрите инфраструктури за кино в целия регион и се отличава сред добрите в Европа. „Законът не обхваща тази част от индустрията.

Той се занимава само с българските филми, финансирани с държавни средства. Затова сме предложили схема за насърчаване на инвестициите в киноиндустрията. Това е строго комерсиален елемент от закона, който не засяга създаването на филмите. Той цели да привлече инвестиции и пари в киноиндустрията“, допълни още шефът на НФЦ. Отново според разбиране с финансовото министерство първоначалните планове са да бъдат отделени 15 милиона лева за стимулиране на външни инвестиции в българската филмова индустрия. Както „Монитор“ пръв писа още миналото лято, механизмът предполага продуцентите да могат да си връщат до 25 процента от изразходените у нас средства.

Самото предложение за промяна в ЗФИ се очаква да бъде пуснато за обществено обсъждане до месец и половина. В него е заложена и мярка за микрофинансиране на независимите филми. „Тя касае последната част на производството на филма“, уточни още Караиванова.

Източник: Monitor