Близо стар кервансарай е пресъздаден в най-новия бутиков хотел Mirzo, където две от стаите са в своеобразни юрти, само че направени от тухли и с всички съвременни удобства – уайфай, климатик, отопление на газ, едни своего рода овални кабинети, в класически стил, решени в бяло и синьо – от багрите на местните флаг липсва само зеленото. В другия край на главния булевард на Ташкент е Хаят Риджънси, а в средата е израснал Хилтън, около което на половин квадратен километър се гради нов Ташкент Сити. Наоколо са 3-те столични варианта на нашето НДК – единият е Дворецът на конгресите до Хаят и в същия съвременен путино-ердогановски стил, другият е Дворецът на младежкото творчество, виден отдалеч триумф на архитектурния соц с надпис Туркестан, а третият е малко встрани от основното трасе – Дворецът Дружба на народите, където непрекъснато гастролират актуалните руски супер звезди като Дима Билан.

Навой е срекща на съветския необарок със съвременни фасади от синьо стъкло, като обаче старите сгради винаги имат в монументалната си строгост по някой артистичен елемент, който ги декорира и прави бруталността им по-нежна, понякога дори разкрасява на пръв погред неразкрасимото.

Разбира се, няма начин да не слезете до метрото на Ташкент . Също като софийското то има три линии. На карта те са и в същите цветове – Синя, Червена и Зелена. Същите са и влакчетата, които се използват. Само че интериорите са много по-красиви – отново съветска монументалност, но с орнаментика, която й придава човещина и артистичност. А цената на превоза е само 14 евроцента (1400 сома).

Как живеят узбекистанците? Добре, макар и не богато. При средна заплата от 200-300 евро те имат символични сметки за отопление – поне 5 пъти по-ниски от нашите, при това парното е на основа газификация и затова е много по-чистоу, тройно по-евтини са бензинът и дизелът, обяд в хубав ресторант е до 5 евро, а вечеря до 10-12, при много по-качествено месо, плодове и зеленчуци, без никакво ГМО и сензационно добър шоколад за 70 – 80 цента. Просяци няма, много бедни хора няма да видите повече от един – най-много двама на ден. Макар че, съвсем по социалистически, всички обичат да се оплакват.

За туристите от България дестинацията е много удобна, тъй като всички говорят и разбират руски или това, което ние си мислим, че говорим като руски език. За съжаление, това не е хъб като Сингапур за Далечния изток, където можете да се установите като база и да правите едноневни разходки до околните държави. То не е невъзможно, но е доста трудно. Най-лесно е да се отиде до казахстанския Шимкент, двата града са на по около 60-65 км от границата между двете съседни страни.

Проблемът е, че влаковете са много бавни, а автобусите са с дадени часове, но тръгват, ако се съберат достатъчно хора. Вариант са шофьорите, превозващи до границата или дори до съдседния казахски град, но като с всички в Узбекистан, се налага да се попазарите. И никога да не забравяте, за да не ви подведат – 1 евро е 10000 сома, а не 1000, както често се объркват туристите.

Апропо, както ще видите, 90% от колите в Узбекистан са Шевролет, което е бившата корейска марка Деу, а обяснението е много просто – тя ги прави в страната. Нали помните корейската връзка, за която разказахме по-горе. Узбекистан използва 90% свои електроуреди – марката им е навсякъде от чайханите – местните колоритни кръчми, до петзвездните хотели и домовете. Държавата ще строи и нова АЕЦ с руснаците.

Борис Ангелов