Рядко ми се случва да гледам на филм как някой забива в продължение на няколко минути чужда глава в остър ръб на масата и да се разхиля като тийнейджърка на първа среща. Наричам го „Ефектът на Тарантино“, който ще погълне и българските зрители още от днес, когато дългоочакваното му девето авторско заглавие „Имало едно време в Холивуд“ изгрее на големия екран.

Като любовно писмо до изгората – с такава нагласа гледайте филма, който Куентин Тарантино посвещава на Холивуд, такъв, какъвто го помни от своето детство. Това си личи и от най-малкия детайл. Като този, че в 80% от кадрите, заснети в ретроавтомобилите на Брад Пит и Леонардо ди Каприо зрителят (т.е. Камерата) е позициониран на задната седалка.

„Така виждах аз Холивуд в колата на доведения ми баща през 1969 г.“, разкрива режисьорът, прочул се с „чистия“ си подход към правене на кино. „Той не работи с визуални ефекти. Всеки билборд, всяка витрина, всеки флаер – всичко е изработено специално за филма“, намига и Брад Пит, който под репутацията на „лошото момче“, убило съпругата си, но разминало се със затвора, ще ни разсмива като каскадьора Клиф Буут.

Още в първите сцени ни става ясно, че двамата с уестърн звездата Рик Далтън ще вървят като „дупе и гащи“. Не само на снимачния сет – актьор и каскадьор пътуват заедно, запиват заедно... макар че се усеща и известна йерархия между двамата. Ди Каприо го раздава като разяждан от съмнения холивудки артист, около който вече се носи мириса на нафталин. Причината – уестърните постепенно отшумяват като мода в Холивуд на фона на хипи движението. В ролята на лошия вестител – че кариерата на Далтън отива към канализацията, влиза Ал Пачино, който пък е само един от диамантите, които запаленият киноман ще срещне в каста на „Имало едно време в Холивуд“.

Основният актьорски състав е достатъчно респектиращ сам по себе си. Добавете още Люк Пери, Майкъл Медсън, бъдещия екранен Елвис – Остин Бътлър, дъщерята на Итън Хоук – Миа Хоук, Лена Дънам, Дакота Фанинг... и самият Тарантино, когото макар и че няма да видите, ще разпознаете по гласа.

Марго Роби, която не знаем къде да поставим – при първо- или второстепенните роли, също е бижу на екрана. В образа на Шарън Тейт тя го краси, макар и до преди самия финал да не влияе особено на сюжета. Именно заради нея обаче двайсет секунди след края на финалните надписи ще ахнете с думите: „Тази приказка е гениална в своята абсурдност“.

За „Имало едно време в Холивуд“ и евентуалната му бъдеща авантюра с наградите „Оскар“ се говори още отсега. Без да бързаме пред вятъра, със сигурност все пак можем да кажем, че това е сред най-добрите филми, които са излизали на български екран тази година. Лишен от всякаква претенция за високопарност, лентата развлича, образова и най-важното – наистина ни потапя в приказния свят на Тарантино, към който режисьорът се връща с искрената обич на дете.

Както вече стана ясно и по-горе, по традиция и тук авторът на „Криминале“ включва бойните сцени като основен „персонаж“ на заглавието си. „Хората често ме обвиняват за агресията във филмите. Смятам, че едно от най-хубавите неща на нашето изкуство е фактът, че реалността се предава наужким. Защо да не се възползваме от това?“, категоричен е Тарантино, който продължава да е все така въодушевен от заглавието си, както вероятно би бил и на 6-годишна възраст (на колкото всъщност е бил в описваната 1969 г. - годината на бруталното убийство на Шарън Тейт от последователи на Чарлс Менсън). Лентата е особено лична за режисьора и предвид, че много важно участие – особено в бойните сцени, има и неговото собствено куче.

Ако има човек, който може да си позволи да пренапише (с известни допълнения) историята на Холивуд – то това определено е Куентин Тарантино. Тук той изпипва всяка подробност до най-малкия детайл, заради което играта на Ди Каприо и Пит (които иначе биха обрали категорично всички позитиви) не блестят като оазис насред пустиня, а се вписват точно на място в цялата мозайка, наречена „Имало едно време в Холивуд“.

Източник: Monitor