На 90-ия рожден ден на един от най-добрите хора, които познавам - Доньо Донев, сме длъжни да рапортуваме: По твое време създаде Тримата глупаци, а в наше време всички ни правят на глупаци!

Чудя се понякога колко гениален е бил този човек – хем да направи героите си, събрали толкова световни награди, по образ и подобие на „първия партиен и държавен ръководител” Тодор Живков в един тоталитарен режим, хем да го направи така в своя добродушен, незлоблив и смешен стил, че да няма как да ги забранят, за да не излязат цензорите глупаци.

Тъжно е, че 30 години след падането на режима позволяваме хем всички да се опитват да ни правят на глупаци, хем епохата ни на демократура да не може да роди нов Доньо, нов Алеко, а само леко наивната Сляпа Вайша. Ще кажете – не е ли много силно сравнението с Алеко? Ами, не е. Не забравяйте как през 2001 г. тогавашната Комисия по досиетата на Костов / Методи Андреев спести на България досието на Гоце, та го направи месеци по-късно президент.

Но посочи с пръст Доньо и, с решаващото съдействие на големите медии – присъдружни на всеки режим,  го уби чрез публичен линч, за да не донесе бедният аниматор някой процент повече на царската партия. След това той не беше същият, не мина много време и ни напусна. С усмивката, с акордеона и с живите образи, които все бяха с него. Никой обаче не е забравен и нищо не е забравено! Поне от 19 минути.

Борис Ангелов