За първи път попаднах в Японския хотел, както всички наричаха тогавашния чисто нов Витоша Ню Отани, открит през май 1979 г. и преживял пожар, и то на самия му връх.

На Панорамата на 19-ия му етаж – едно число, което също като това място щеше да стане знаково в живота ми. Бил съм на 4 и имам смътни спомени от сватбата на племенника на баба ми и първи братовчед на майка ми там. Спомням си, че бях много впечатлен.

Толкова, че след това започнах да рисувам само хотели, да мечтая да направя световна хотелска верига и така години наред. Време, през което непрекъснато карах нашите да ме водят в Японския и в другите луксозни хотели на онова време, обединени в нещо като бранд Интерхотели, на който един от ръководителите беше също рода – Къцо Кръстев, при когото в зората на демокрацията изкарах курс за екскурзоводи, преди да завърша висшето си образование по управление на туризма в Софийския университет.

Супер впечатлен бях от посещението на японската къщичка – ресторант, който имахме много преди в Европа и света да се превърне във феномен сушито и другите символи на кухнята от Страната на изгряващото слънце.

Но много по-любимо ми беше да посещеваме басейна с трамплина, както и неговия бар, където аз съм изгледал някои серии на култовия сериал за Винету, боулинга – единствен по рода си в София тогава.

Много обичах да посещаваме и търговската аркада – там, където сега е Марионет, където имаше Кореком, откъдето задължително си тръгвахме с шоколадови яйца и Тоблерон за мен.

След избухването на демокрацията, на втория етаж вече имаше магазин баща ми със съпругата си и ми беше приятно да се отбивам там. А аз се подстригвах във фризиорския салон, който по-късно взеха Валя Горанова, Катето Евро и Йоана Даракова. В нощния бар Амбасадор пък се играеше първото бинго в София и на старта беше много светско да се ходи. Смях голям!