Семейните събирания в драматургията са един от най-подходящите поводи за разнищване на дълго пазени тайни. Но в малко случаи това, че най-близкият ти човек може би е изверг, се поднася без евтин патос, затова още по-смразяващо, както в новия спектакъл на Явор Гърдев „Празникът“ в Малък градски театър „Зад канала“.

В основата на постановката е филмът Festen на датчанина Томас Винтерберг (основател на движението „Догма 95“ в киното), по който в началото на новото хилядолетие британецът Дейвид Елдридж прави сценична адаптация.

Майстор на съспенса, който се ражда в крайни емоционални състояния и ситуации, Явор Гърдев изследва тежък морален казус, в който са намесени педофилия, инцест, депресии отчуждение между поколенията на родители и деца, капсулиране в собствения охолен свят...

Заможният ресторантьор Хелге (Иван Бърнев), създател на бизнес-империя, празнува 50-годишен юбилей със семейството си. По-големият син Кристиан (Бойко Кръстанов), чиято сестра близначка неотдавна е сложила край на живота си, в един момент вдига тост, в който овладяно, сякаш между другото, изважда на показ страшни подробности от миналото на рожденика.

Но реакциите в това малко, северно общество са странни или дори липсват, сякаш ужасяващите разкрития стигат до тях като през стъкло и никой не само че не е потресен но и не променя настроението си... Случило ли се е всичко това, или е фантазия на психически лабилен младеж? Дали детските спомени не са трансформирали действителността?

Натрупват се обстоятелства, които очертават картината на истината парче по парче. Кристиан и приятелят му Ким (Владимир Зомбори) ще направят така, че никой да не може да си тръгне преди да я е чул цялата. Но ще докосне ли тя присъстващите, част от които от години са били наясно с нея, но са си затваряли очите? Ще има ли подобаващ морален съд над виновния? Потрес у някого от екстремните признания?

За една нощ героят на Иван Бърнев сякаш „проглежда“, разбира колко лош баща е бил за децата си, но по свой начин продължава да ги обича, изповядва се той пред компанията. А останалите? С изключение на моментния изблик на невротичния по-малък брат Микаел (Мак Маринов), те ще продължат ведро живота си с изискана закуска, обръщайки гръб на патриарха на фамилията

Не ги разбираме ние скандинавците... Нима това е достатъчно? Има ли давност за посегателствата? Нека живее, ще каже някой от гостите – ето го неговото наказание. Финалът е отворен: дали пушката, внесена в къщата, ще гръмне, остава да разсъждаваме след края на представлението. Явор Гърдев не е този тип режисьор, който ще гъделичка сантименталността на зрителя – той поставя трудните екзистенциални въпроси ребром и предизвиква необходимостта му да се тревожи...

Бойко Кръстанов е великолепен като наранения Кристиан, който зад привидната сдържаност кипи във вътрешна ярост и тя ще избухне срещу фасадното доволство на майка му. Отличен е тандемът на съпрузите Хелге и Елзе – Иван Бърнев и Анастасия Лютова, впечатляващо сработен е целият актьорски ансамбъл – сприхавият Микаел на Мак Маринов, бременната му половинка Мете на Весела Бабинова, персонажите на Иван Петрушинов, Каталин Старейшинска, Луиза Григорова-Макариев, Пенко Господинов и останалите...

Сценографията на Свила Величкова и Елица Рангелова – черно-бяла, хладна, метализирана, позволява да наблюдаваме едновременно какво става в салона и в спалните на гостите, а музиката на композитора Калин Николов понякога крещи по-силно от думите...

Снимка: Стефан Н. Щерев