Интересното е, че точно днешните обвинители, по-специално Уейд Робсън, свидетелстват в полза на Джаксън и казват, че никога не са били докосвани от него. Масероу обяснява, че Робсън е бил техният „свидетел звезда,“ и е играл основна роля в това Майкъл Джаксън да бъде оневинен.

Друг свидетел по делото е и бившата камериерка на Джаксън, Адриян МакМанус. Тя обаче категорично твърди, че е ставала свидетел на много неправилно поведение на Джаксън към децата. В предаването „60 Минути Австралия“ тя твърди, че го е виждала да „пошляпва момченцата“ и че е имало „много вазелин в Невърленд.“

МакМанус е била камериерка за поп иконата в продължение на 4 години, след което е уволнена. Тя и още трима нейни колеги съдят Джаксън за „неправилно уволнение,“ но губят делото. В резултат на това, оттогава и до днес, тя дължи над 10 милиона долара на Фондацията на Джаксън. Отново пред „60 Минути Австралия,“ МакМанус признава, че никой не е потърсил въпросните пари. Интересното е, че по най-първото дело срещу певеца през 1993 година, когато той е съден отново за тормоз над деца от Джордан Чандлър и семейството му, МакМанус пък свидетелства в защита на певеца, казвайки, че никога не е виждала Джаксън да тормози деца. Защо променя историята си? Бившата камериерка твърди, че я е било страх от Джаксън и дори е получавала намеци, че ще бъде убита ако разкрие нещо, което би било в ущърб на звездата. МакМанус също разказва как един ден Джаксън ѝ подал плик с 300 долара в него и бележка с надпис: „Благодаря ти за всичко.“

Това тя приема като подкуп за нейното мълчание. Дали това наистина е така или просто Джаксън е бил щедър шеф, който обичал да прави жестове за служителите си, както твърдят много хора, зависи от това на кого ще повярвате.

Обективно погледнато, единствените неща, които стават ясни, са следните. Майкъл Джаксън е бил един от най-известните, може би дори най-известният човек на времето си. Както и един от най-богатите. Знае се, че от малко дете е бил принуждаван да репетира с братята си и дори е бил бит от баща си. Много хора твърдят, че той е нямал никакво детство и запълвал тази липса и дълбока психологическа травма с детското си поведение в Невърленд и точно оттам идва манията му да прекарва време с деца и да угажда на всичките им нужди.