Документалният филм на HBO „Напускайки Невърленд“ изследва отделните, но успоредни преживявания на двe малки момчета, Джеймс "Джими" Сейфчук (тогава на 10 г.) и Уейд Робсън (тогава на 7 г.), и двамата приятели с Майкъл Джексън. Децата и семействата им не се познават, но имат сходни истории с Краля на попа. Те и техните семейства биват поканени в неговия чуден свят, в годините, в които той е на върха на кариерата си.  

Интервютата на Сейфчук, сега на 37 г., и Робсън, сега на 41 г., допълнени с тези на членове на семействата им, пораждат противоречиви чувства и усещане за свиване в стомаха. „Напускайки Невърленд“ рамкира портрет на трайни емоционални щети, изследвайки комплицираните усещания, които карат двамата мъже да се изправят пред спомените си след толкова години и то след като и двамата вече са станали бащи.  

Продуциран и режисиран от Дан Рийд (познат от номинирания за награда Еми „Шарли Ебдо: Три дни на ужас“ / Charlie Hebdo: Three Days of Terror, 2015 и „Ужас в мола” / Terror at the mall, 2014 – и двата оригинални продукции на HBO), „Напускайки Невърленд“ разказва в две части от по 1 час и 56 минути тази полемична история от личния живот на Майкъл Джексън. Премиерата и на двете части в онлайн стрийминг платформата HBO GO и в HBO OD е на 8-ми март. Двете части ще се излъчат по телевизионния канал HBO в две поредни вечери на 10-ти и 11-ти април от 21:00 часа.  

Джеймс Сейфчук е дете-актьор от калифорнийския град Сими Вали. През 1986 г., когато е на осем години, той участва в реклама на Pepsi заедно с Джексън. Двамата се сприятеляват и Майкъл става близък приятел на семейството му в рамките на месеци. Уейд Робсън е дете-танцьор от Бризбейн, Австралия. През 1987 г., едва петгодишен, той се среща с Джексън зад кулисите на сцената, на която печели конкурс за танцьори-двойници в родния си град. През 1990 г. майката на Робсън, Джой, приема поканата на Майкъл за уикенд на цялото семейство в имението му, когато се формира и тяхното по-близко приятелство.  Майкъл Джексън се вписва в живота и на двете семейство поотделно, но по сходен начин. Подходът му е отворен, положителен и воден от демонстриране на искрено приятелство към съответното детето.

И за двете семейства Майкъл става доверен близък приятел и ментор, изразявайки приятелската си  привързаност към двете момчета, но в същото време бавно ги изолира от семействата им. Най-ярките спомени и на двамата мъже от онези им години са свързани именно с посещенията им в ранчото на Джексън „Невърленд“, намиращо се северно от Санта Барбара. И двамата описват престоя си там като място от детските сънища – увеселителен парк пълен с игри, екзотични животни и безкраен достъп до бонбони и забранена от от родителите им храна. Тези посещения постепенно започват да включват нощувки, при които Майкъл и съответното дете спят в една спалня, а родителите са отделно. И Робсън, и Сейфчук описват как това, което е започнало като забавно преспиване в една стая е довело до интимен контакт. Робсън е на седем години, когато нещата се променят, а Сейфчук е на 10. Скоро, както болезнено си спомня Сейфчук, почти всяко невероятно място в Невърленд е белязано от сексуален контекст.  

През 1991 г., с подкрепата на Джексън, майката на Робсън се мести с него и дъщеря си Шантал в Лос Анджелис, за да подпомогне развитието на кариерата на сина си като актьор. Това решение разделя семейството, оставяйки бащата на Робсън, по-големия му брат и баба им в Австралия. Във филма на HBO братята и сестрите на Робсън говорят за тази дистанция на фона на сближаването на Джексън с Робсън и майка им. От самото начало Джексън внушава на Робсън и Сейфчук, че трябва да пазят сексуалния си контакт в тайна. Робсън си спомня, че Джексън му казал, че и двамата ще влязат в затвора до края на живота си, ако някой разбере. В тийнейджърските си години и двете момчета откриват, че имат паралелно специално място в живота на Майкъл и че това, което всеки от тях е смятал за специално, всъщност се случва и на друг. Въпреки това те запазват лоялността си към него, обвързани със сложната емоционалност на отношенията свързани с насилие.

През 90-те години, когато към Джексън са отправени публични обвинения за сексуална злоупотреба с малолетни, защитата на Джексън призовава  Робсън и Сейфчук. Тогава и двамата категорично отричат и пред родителите си и пред обществото, че Джексън се е държал непристойно с тях.  Робсън става един от най-успешните младо хореографи от поколението си и работи с NSYNC и Бритни Спиърс в разгара на кариерата си. Успехът му обаче е белязан от тъга и депресия. Сейфчук се реализира като режисьор и рок музикант, но също се сблъсква с пристъпи на депресия и пристрастяване. И двамата днес са женени и са бащи на момчета. Гледайки как синовете им порастват, емоционалните им терзания се засилват и опита им да притъпят спомените от миналото се провалят. Това отпушва с пълна сила травмите от сексуално насилие десетилетия след като се е случило. На ръба на емоционалните си кризи и двамата мъже стигат до точка, в която искат да споделят истината на членовете на семейството си. Днес, години след пребиваването си в „Невърленд“ те решават да говорят и да разкажат историите си.  

Документалният филм на HBO бе излъчен първо на филмовия фестивал „Сънданс 2019“, а първите отзиви от медиите за разтърсващи.  „Ролинг Стоун“ го описва като "труден за гледане, още по-труден за игнориране, невъзможен е да се забрави ... портрет на храброст", репортерът на „Холивуд Рипортер“ го нарича "мъчителен, сложен и сърцераздирателен", а Variety описва документалния филм като като „опустошително мощното и убедително свидетелстване“.  „Напускайки Невърленд“ е продуциран и режисиран от Рийд; монтажът е на Джулс Корнел, асистент продуцент Маргерит Гаудин. Композитор на музиката е Чад Хобсън, а музикален продуцент е Стив Маклафлин. Изпълнителни продуценти от страна на отдела за документалистиката на HBO са Нанси Абрахам и Лиза Хелър.