Европейската столица на културата е белязана от пророчни практики още от самото си избиране през 2014г. Тогава в 19’ писахме, че изборът на Пловдив далеч не е бил безпристрастен, а човекът, който определяше журито и преглеждаше документите на градовете – кандидати, е в семейна обвързаност с Пловдив. Организаторът на конкурса от Министерството на културата Деяна Данаилова, определила състава на същото жури  всъщност се оказа майка на работеща за Пловдив дъщеря Мила Станилова.  

След като 19’ обяви, че има толкова очевиден  конфликт на интереси, от Министерството на културата обаявиха, че ще сезират Европейската комисия за случая с Данаилова. Така или иначе вотът на журито не беше анулиран.

Другият съмнителен момент, който беляза евростолицата ни е първоначално обявеният бюджет деклариран пред жутито, който  скочи почти двойно  веднага след като стана ясен фаворита.  Сумата, с която Пловдив се яви на конкурса е 22,3 млн. евро (43,6 млн лв.), а след гласуването пред БНТ зам.-кметът по културата на Пловдив Стефан Стоянов (чийто баща Емил Стоянов, брат на президента Петър Стоянов и „случайно” близък приятел на шефа на журито Марк Грийн) обяви, че очакваната от града цена на „титлата” европейска столица на културата всъщност е 38 млн. евро или 74,3  млн. лева.

Пред журито беше обявено, че половината пари ще дойдат от държавния бюджет. Оказа се обаче, че данъкоплатците ще платят почти цялата сума, тъй като от Брюксел заявиха готовност за отпуснат едва до 4 млн. евро за всички акции и проекти около европейската столица на културата.

По време на конкурса от 2014г. дори и въпросното жури, за което стана ясно, че не е безпристрастно изрази тревожни констатации за кандидатурата на Пловдив. При бюджет наполовина от този, който се оказа реален беше констатирано, че „има рискове, затова ще е необходимо добро управление; има загриженост по отношение на управленския капацитет, но е оценена искреността на художествения директор”.

Сега, когато е даден официален старт на инициативата може да се твърди,ч е опасенията за нивото на „управленския капацитет” не бяха безпочвени. Пловдив реално встъпи в правата си на европейска столица на културата, но голяма част от проектите, които бяха заложени в апликационната форма още не са реализирани 5 години по-късно. При това става дума за ключови обекти, които бяха сочени като критерий при избора от журито. И до ден днешен в ремонт е Старото кино, площадът, не е възстановена и концертната зала, а именно за тях бе предвидени голяма част от средствата.

В същото време се оказа, че „Вавилонската кула”, с която беше открита евростолицата струваше над 2 млн. лева на данъкоплатците. Което, след отричане, си признаха организаторите пред бТВ. Слави Трифонов  обаче, който има голям опит в провеждането на подобни мероприятия изрази съмнения до колко такава цена е адекватна.
 „А аз наех същата тази сцена, от същата немска фирма и тя, заедно с осветлението, видеостените, озвучаването и електрогенераторите, струваше 681 хиляди лева. Същата сцена, от същите хора, аз я взех за 681 хиляди лева”, заяви Шоуменът. От Пловдив първо  обявиха, че на тях им излязла 1,1 млн. лв. с всичко, после, че дали "още милион и нещо" за шоуто.

В същото време пари за реалната култура няма. Старите къщи на Пловдив, сред които и тази на Ламартин са в окаяно състояние. Отделен въпрос е, че както мотото на спектакъла по откриването, така и логото на новата Европейска столица на културата са плагиатствани от известни брендове.