Във вторник, 8 януари, близки, приятели и почитатели ще изпратят в последния му път Иван Ласкин. Поклонението ще бъде от 12:30 часа в черквата Св. Седмочисленици.

Актьорът почина на 48-годишна възраст във Военномедицинска академия навръх празника Богоявление срещу неделя.

Той бе приет в болницата на 28 декември миналата година с тежка чернодробна недостатъчност и близките му се надяваха да се намери спешно донор за трансплантация, но до операция така и не стигна.

„Имам спомени още от студентството на Иван, защото той беше от възпитаниците на първия ми клас във ВИТИЗ, на които съм дал много за тяхното развитие и които изключително много ценя – каза пред Монитор неговият учител проф. Здравко Митков. – В един от дипломните ни спектакли той направи огромна, великолепна роля като Шекспировия Ромео, която бе оценена високо и при гостуването на постановката в Испания. Не искам да ставам фаталист, но Иван ми беше споделил още в академията, че любимата му роля е от Адската машина на Жан Кокто, където той игра Анубис – египетско божество, което пренася душите на мъртвите. Дали е случайно?!“.

Последната работа на професора с него бе в Неделя вечер от Захари Карабашлиев в Театър София преди десетина години.

„Настоявах именно той да играе и го поканих като гост-актьор, защото образът поне 90% го изразяваше като отношение към света. И той наистина го направи по интересен начин – тогава още беше изключително работоспособен. Иван проявяваше автономен характер затова мина през много трудности в кариерата си. Беше с остри възприятия за света, притежаваше честолюбие и природно чувство за справедливост. А както знаем, животът не е справедлив и този дисбаланс със света руши чувствителната личност. Иска ми се да положим усилия да променим нашия живот така, че да не си отиват без време чувствителни и талантливи хора като Ласкин“, изтъкна Здравко Митков.

Иван Ласкин отдавна имаше сериозни здравословни проблеми. През февруари 2016 г. в Плевен той се почувства зле преди представление и не успя да излезе на сцената. Тогава беше приет в спешното отделение на университетската болница в града. Малко по-късно призна пред медиите за проблемите си с алкохола, като обясни, че пие, защото нищо край него не му харесва, държавата не цени труда на талантите, а той страда, като гледа в каква простащина растат децата му.

Само преди няколко месеца, в средата на септември миналата година, Ласкин влезе по спешност в гастроентерологията на Втора градска болница. Две седмици преди това актьорът бе загубил баща си Славчо, който го е отгледал след развода с майка му. Близки предполагат, че личната му трагедия също е допринесла за състоянието му.

„И този кораб отплава... Пори́ вълните на небесния океан, както го правеше през земния, и нека той бъде към теб по-ласкав, Иване! Мир на душата ти и аплодисменти!“, написа поетесата Маргарита Петкова.

Музикантът Румен Бояджиев: „Много съжалявам за Иван... много. И за всички хора на изкуството, които не издържаха тази грозотия, в която живеем. А издържалите не са герои, дори и силни не са. Просто... търпеливи“.

„В деня, в който Дими щеше да навърши 49, Иван Ласкин реши, че е време да тръгва... натам, където са най-ярките му приятели, мъже, таланти, непреклонни и непримирими духове.... Поклон пред паметта ти, приятелю... Александра Сърчаджиева, сила и любов... той винаги ще бди над вас“, написа Ива Екимова.

От Съюза на артистите в България, чийто шеф Христо Мутафчиев е добър приятел на актьора, откликнаха: „Сбогом, Иван Ласкин!? Трудно ни е да вярваме, че това е краят!“

„Днес всички скърбим по Иван Ласкин. И дълго след това ще жалим с Александра Сърчаджиева... Светъл път на неспокойната ти душа, Иване“, жалят и от Сатиричния театър.

„Отиде си един от най-популярните и талантливи български актьори – Иван Ласкин. Иван Ласкин бе от онези Ивановци, които не оставят никого безразличен, за които името е титла, но и отговорност. И той я носеше с чест. Човек с голямо сърце и с неповторим нрав. Непримирима с житейските несправедливости личност, която даваше много, но и изискваше много. Огънят в сърцето му се разпалваше с пълна сила в работата, където беше безкомпромисен към себе си и толкова безстрашно докрай искрен с публиката, колкото малко актьори си позволяват в днешно време.

Любовта, която раздаваше от сцената, бе същата чиста обич, която пазеше за най-близките хора до себе си, тези, които го „заземяваха“ в трудните моменти, тези, които той обожаваше. Винаги бе готов да отстоява ярката си гражданска позиция, а на чувството му за хумор можеха да завидят и най-големите сатирици на нашето време“, написаха и от Министерството на културата.