В страната на неограничените невъзможности Съветът за електронни медии се е наврял в ниша дупка и мълчи по отчайващите казуси с медийни извращения от последните седмици с Господарите, Брадъра и Черешката, които ни прочуха телевизионно чак в Лондон. Иначе е много бърз да глобява с хиляди Слави Трифонов или СКАТ за някоя изпусната в ефир дума или уточняване на марка!

Вероятно завирането на главата с пясъка има за повод днешното поредно заседание по делото срещу генералния директор на БНТ Коко Каменаров, което може да изправи Съвета пред несъществувал досега казус.

Всъщност обаче причината е много по-сериозна. Известен факт е, че основната част от кариерата на председателя на СЕМ София Владимирова мина като момиче за всичко зад кадър в Сблъсък - предаването на Иван и Андрей, които пък са в отбора на Нико Тупарев, а той – случайно – е шапката на Челешката и Брадъра. Пак неговият отбор прави и шоуто на изборните кампании на ГЕРБ, а фирми около адвоката на групата печелят удивителни обществени поръчки – от крадения клип за европредседателството ни до милиони за джипиес за столичния градски транспорт. Общото е, че и кампаниите, и поръчките все са от нашия джоб – все едно дали от партийна субсидия или от хазната.

Върхът в кариерата на Владимирова се оказа нейното, за щастие, кратковременно пребиваване като пиар на външния министър в първия кабинет на Борисов – Румяна Желева. Ако не помните, тя е, която се провали с гръм и трясък на препитването за еврокомисар, та ни причини зверски резил в цяла Европа. Чия работа беше липсата на подготовка за въпроси и отговори, която предизвика излагацията – разбира се, на пиара й.

С тази квалификация и за тези творчески успехи София Владимирова беше наградена с място в СЕМ от квотата на ГЕРБ, а след грозно наддаване и оглави Съвета, където командва в стила на соцначалник от 70-те години.

Всичко това би било прекрасно, ако София си вършеше работата, коментират всички в медийния бизнес, където предстоят промени в собствеността и в двете най-големи групи – около бТВ и около Нова.
Но дори и онова какво върши остава загадка. Вместо да бъде най-открития орган, както подобава на медийна администрация, протоколите на СЕМ излизат с над месец закъснение, при това редактирани – сиреч фалшифицирани, за да има пълна заблуда на противника – в тази роля са драгият зрител, драгият слушател и всички подопечни на органа средства за масова информация.