“Истината за Лили Иванова” щяла да се казва книгата за живота на певицата. От многобройните изказвания на примата тези дни обаче не е ясно дали това ще бъде автобиография или пък биография на звездата.

Според нея книгата се пише от друг човек. Според посочения от нея човек пък става дума за нейна автобиография. 
Не е възможно двамата да не правят съществената разлика между биография и автобиография. Недостиг на образование не би бил оправдание.

Особено при претенции човек да  изразява Истината. И да се бори срещу “ментетата”.
Ако се вярва на източници от пресата, самата книга всъщност все още не е факт. Тоест, текстът не бил съвсем написан.

Покрай бунтовете и въстанията в сърцата на Лили Иванова, на нейния автор и на издателя й, в публичното пространство циркулират доста лъжи.
Най-наглата сред тях е, че съдът бил спрял неофициалната биография “Просто Лили”, издадена от списание СЛАВА през май 2006 година. Юридическа неграмотност, но не и случайно изпуснити думи. Лъжата се използва за сплашване.

Целта журналистът Исак Гозес и издателство “Слънце” да не пуснат утре на пазара своята биография “Един живот, една съдба”, плод на изключително задълбочена повече от 15-годишна работа на публициста.
Причината за атаката може да бъде открита в информация на вестник “24 часа”. Според нея на Лили Иванова и нейния автор са платени щедри суми за книгата, която отдавна се очакваше двамата да пуснат на пазара.

Да не би техният издател е притеснен за възвръщаемостта на своята инвестиция? 
Каквото и да ви говорят става дума за пари! Това е отдавна известна сентенция. В случая именно тя  обяснява поредицата от скандали с биографиите на певицата. Лили Иванова си въобразява, че е над закона и за всеки друг в България може да се пише всичко, но не и за нея. Който дръзне, сигурно трябва да си плати данък “Лили Иванова”. Той обаче не е определен. По 5 лева на споменаване ли да бъде или повече, чудят се журналисти.
Косвено доказателство в тази посока е продължаването на бизсмисленото дело на звездата срещу СЛАВА и отказът на протегнатата ръка лично на министър Миглена Тачева за разрешаване на спора.

След връщането на исковете й, примата не хареса Софийския райнонен съд и вероятно ще се опитва да се прехвърли в Софийския градски съд.
Сред “обидите”, които са засегнали певицата, е определянето й за “символ на реалния социализъм” във време, когато самото американско списание “Нюзуик” пусна корица със заглавие: “Сега всички сме социалисти”.
Други “обиди” за певицата са носене на бански в Рио де Жанейро, както и подозрения за изненадващо набъбване на усните посредством допълнително вкарани вещества.
Историята се повтаря като фарс. Лили Иванова не е доволна и от първите си биографи, които публикуват малката книжка “Нашата Лили”, направена по идея на Янчо Таков през 1975 г.

Тя не признава свидетелствата на първата подала й ръка в концертна дирекция служителка, че е стартирала през 1960 г. Звездата смята, че това е станало през 1961 г. Вероятно обида е и фразата, че Лидия Станчева й купува бял плат за рокля, която “й служеше вярно цели две години”.
Свидетели като първия й вокален педагог правят безрадостната оценка, че не може да чете ноти и не се радва на много октави на гласа. Хачо Бояджиев пък пише в книжката, че на първите снимки за телевизията, на които я праща негов приятел: “външният вид на момичето не беше подходящза малкия екран – много дребна фигура, ситно личице, никакъв стил. Така и я върнахме обратно”. “Тя започна като падражателка на Рита Павоне”, спомня си още академикът за героинята на Истината и боркиня срещу ментетата.
Хачо Бояджиев на два пъти не се яви в съда като свидетел на Лили Иванова по делото срещу СЛАВА, защото вероятно да каже противното на написаното преди 34 години би било лъжесвидетелстване.

Всъщност, повечето хора не биха се срамували, а биха се гордели със себе си, ако бяха тръгнали отникъде и бяха стигнали върха като Лили. Тя обаче е обидена от книгите за нея, които по различен път налагат точно този извод.
Няма как в този смисъл да не бъде припомнена най-страхотиватата “новина” от тях. А именно оттеглянето на Милчо Левиев от журито на едно от първите издания на конкурса на Слънчев бряг, запомнен като “Златният Орфей”. Световноизвестният композитор и музикант надушва плагиатство в песен на Лили Иванова от популярен по онова време френски шансон. И категорично отказва да бъде част от легализирането на една лъжа.
Това е още един коз за Истината!