Злато и сребро в татарска плячка на Калиакра

Рано сутринта на 17 август в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози се натъкват на малко глинено гърне със същинско съкровище: 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, 2 пръстена, от които 1 златен, и 4 мъниста от скъпоценни камъни и злато. Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.

Всички скъпоценности са били укрити в края на ХІV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроники от онова време. През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена.

Монетите са изключително ценни. От първоначалния преглед се разбира, че те не са само сребърни османски (около 60% от тях), а има и много български. Втората по големина група монети от находката съдържа български сребърни аспри, сечени от цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25% от проверената част. Запазени са добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. В съкровището се откриват най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел – 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици, отбелязва доц. Петрунова.

Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри монети на видинския владетел Йоан Срацимир – 9, при които също се наблюдава този инфлационен ефект, изразяващ се в намаляване на диаметъра и грамажа.

В този тип големи съкровища, откривани по крайбрежието, е логично да има парични знаци на византийската империя. В случая тя е представена с 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани, казва Бони Петрунова. Онези, които са разчетени, са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Те тежат 3,5 г и са от изключително висококачествено злато 23,5 карата. Присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска.