„Една Бъдни вечер спях в будката на един банкомат в Саламанка. Дойде една компания и ме наби. Случва се, когато компаниите са пияни или дрогирани,” разказва Алберто с грапав глас. „На Пласа Майор е много спокойно, хората тук са свикнали да ни виждат, има камери за наблюдение. Предпочитам да съм тук и да ме виждат – хората без подслон сме част от действителността. Искам да ме виждат,” повтаря той.

65-годишният Хесус живее в един от безистените между Пласа Майор и съседна улица. „Веднъж вървях по улица „Баркийо”, връщах се от среща със социалния ми асистент. Един мъж ме попита колко е часът. Щом му отговорих, той веднага започна да ми нанася удари. Казах му да ме остави на мира, но той продължи,” казва Хесус.

В безистена, където са разстлани картоните от кашони, на които спи и които споделя с още четирима души, има вход към един паркинг и към един ресторант. „Оттук понякога минават агресивни хора и ми крещят, обиждат ме. Викат, че ги отвращаваме, да ходим да се измием. Някак трябва да търпим,” добавя Хесус.