В началото на януари постъпилите песни са изпратени за оценка от „международен експертен екип“. БНТ е обявило това в правилата си съвсем коректно. Но в тях никъде не е записано изрично, че международният панел трябва да включва 16 експерти, избрани по неизвестен критерий, сред които… специалист по сайтове за залагания. Всички хора в журито са от държави, които имат участие на Евровизия, тоест конкуренти на България. Именно те разглеждат предложените проекти, изслушват демо-записите на песните и открояват 3 от тях по неясни и строго субективни критерии.

Според неофициална информация, тази година първите 3 места журито е отредило на песни, изпълнявани от Поли Генова, Михаела Маринова и една песен, изпълнявана от квартет и създадена от… промоутърската къща Симфоникс. В момента вътрешно жури в БНТ избира коя от трите песни да изпрати през май в Португалия. Публиката ще бъде сюрпризирана и поставена пред свършен факт с окончателния избор в началото на март.

Жана Бергендорф, която първоначално влиза в конкурса с песента на Вида Пиронкова Rebirth, както стана ясно от публикацията на композиторката във Фейсбук, е поканена от Симфоникс след финала на първия етап. В момента тя записва клип на все още необявената песен, най-вероятен победител в конкурса. По все още непотвърдена информация, тя е единствената българка в квартета, който ще представя България в Лисабон.

В нито един етап от предварителния подбор не е включено мнението на българската публика. Това не би било проблем, ако БНТ имаше полза от този конкурс.

Всъщност, Евровизия е не толкова шоу за публиката, колкото борса за певци и продуценти. Печалбата от конкурса идва впоследствие – представяния, участия, реклами. БНТ не получава нищо от тях – последващите печалби са за продуцентите. Затова битката на предварителния етап е кървава. И отдавна не става дума за изкуство. Борислав Миланов от Симфоникс, който се води композитор на печелившите песни, обяснява в няколко свои интервюта, че не познава нотите. Всъщност, както сам признава, иде реч не за създаване, а за генериране на мелодии. Компютърна програма изчислява печелившата комбинация от ноти, като се съобразява с много фактори – предишни победители, хитови парчета, модни тенденции.

Традиция стана също така авторите на песните, които представят България, да не са българи. Шведски, норвежки и всякакви други „компютърни композитори“ изграждат лицето на българската музика за света. Тук дори не става дума за национална гордост, а за пълното затваряне на пътищата към голямата световна сцена за родните автори и продуцентски къщи.

Симфоникс сключва договори с певците, които праща на Евровизия, като поема правата върху тях за цял свят. Излиза, че участието на български изпълнител на Евровизия не е в полза на държавата, а просто начин да бъде качена стойността на „посочения“ от Симфоникс изпълнител. Така и сумите, които продуцентът прибира от международни участия, се повишават.

Евровизия сама по себе си отдавна не е конкурс, който заслужава уважение като артистична надпревара. Но дори да е само борса за комерсиални продукти, тя е важна, за да се създаде пазар и за българските композитори, текстописци и аранжори. Това не се случва, данъкоплатецът всъщност не подпомага собствената си държава, а храни чужди продуценти и композитори. Дали това е практика, която  ръководство на БНТ би искало да продължи? За 2018-а явно вече е късно да реагира.

Източник: ploshtadslaveikov.com