Актрисата Койна Русева, която е част от звездния каст на новата хитова драмеди поредица Скъпи наследници, не се припознава в героинята си Милица, която е сред най-противоречивите персонажи в сериала. Актрисата влиза в ролята на разведена бизнесдама, амбицирана да спечели колкото е възможно по-голяма част от наследството на баща си, но завръщането на село я изважда от зоната на комфорт и изостря още повече отношенията със семейството ѝ. Койна бе специален гост в предаването 120 минути по бТВ.

Припознавате ли се в героинята от сериала?
Някои от героите наричат Милица „паун“ и „софийско парвеню“. Не са много мили думите за моя персонаж, но такава е ролята. Не се припознавам в Милица, аз само уплътнявам образа ѝ. В Скъпи наследници Милица често раздава шамари – буквално и преносно, а при мен, животът ме е научил да бия шамари, а също и да получавам такива, и да ги понасям. Иначе и на сцената, и пред камерата, много колеги са отнесли шамари от мен. Най-много на сцената съм удряла Асен Блатечки, а на малкия екран – Мишо Билалов. Това са истински шамари и е уговорка между нас – ако искаме драгият зрители да опъне гръбнак на стола, докато ни гледа, шамарите трябва да бъдат реални.

С кого от колегите си от сериала станахте по-близки?
За разлика от Милица, която в сериала е в постоянен конфликт с брат си Марин (Димитър Баненкин), по време на продължилите година и половина снимки на Скъпи наследници аз станах близка с колегата си, както и с Ивана Папазова. Баненкин признава, че тяхната екранна омраза идва от любов, а отношенията им в живота се развиват по съвсем различен начин. „С Койна станахме близки в този сериал. Спокойно мога да кажа, че съм приятел с нея. Тя е феномен и аз държа да гледа всичко, в което участвам, защото мнението ѝ ми е важно“, споделя Баненкин.

Харесвате ли живота сред природата?
За разлика от моята героиня Милица, аз харесвам живота сред природата, където си почивам най-добре, далеч от градския шум. Не са ми чужди и задълженията на селския живот, защото като дете съм прекарала летата си на село, в къщата на баба и дядо.

Вярно ли е, че мястото, където е сниман сериала си прилича се едно селце от товето дестство?
Мястото, на което снимахме Скъпи наследници, е почти идентично с мястото, в което аз съм живяла. Едно село до Стара Загора, казва се Остра могила и там всички сме проклети – остри камъни сме. По цяло лято карахме колелета, тичахме боси, къпехме се във вирове, вечер лежахме на асфалта, защото беше горещ. Играехме на улицата до късни доби. Имах синьо „балканче“ и с него кръстосвахме улиците. Ние бяхме диваци, влизахме по пещери, крадяхме дини.

Какво си спомняте от баба си, на която сте кръстени?
Спомням си баба, на която съм кръстена, като ведра, лъчезарна и много работлива. Решението ми да стана актриса не бе посрещнато с разбиране от тази част от семейството ми, но беше подкрепено от другия ми род – интелектуалци от Стара Загора.

Как решихте да станете актриса?
На 18 години Койна не успях да вляза във НАТФИЗ Кръстьо Сарафов (тогава ВИТИЗ) от първи път, защото бях скъсана от Стефан Данаилов. Години по-късно той ми каза, че съжалява за решението си и се чудеше как ме е изтървал. На следваща година, още по-амбицирана и по-добре подготвена, аз се явих отново, този път успешно, в класа си ме избра Крикор Азарян. Имах страшен късмет да попадна в този звезден клас. След като завърших имах и късмета мой кръстник на сцената да стане Георги Георгиев - Гец. Той беше винаги мил с младите актьори, караше ни да се чувстваме спокойни на сцената.

На какво ви научиха вашите учители във ВИТИЗ?
Крикор Азарян и Тодор Колев ме учеха как да използвам себе си във всяка роля, а с времето аз се опознах и започнах да се харесвам. Благодарение на работата си, открих нови неща, а и сега продължавам да се уча от колегите си. Например срещата ми с голямата Цветана Манева на снимачната площадка на Скъпи наследници.

Какво да очакват зрителите от сериала?
От Скъпи наследници очаквайте всичко – палитрата е голяма. Продуцентите са едни смели и луди хора да се захванат с толкова мащабен проект и аз съм щастлива да съм част от него. Докато има такива проекти, България ще остане моето място.