Може ли един Hilton, при това в Париж, при това реновиран според описанията си в резервационните системи, да отвращава. Може и още как, показа посещението на място в обект на веригата ни.

Приключението започна с чакането за хотелския шатъл, който взема гостите от летището. Вместо грижливо описаните навсякъде 15 минути, на нас то ни отне час и 2 минути или 62 минути – 4 пъти повече време, при ужасяващ пронизващ вятър и температура, усещаща се като 1 градус по Целзий да я дочакаме тази Navette.

Дружеското обяснение и на водача, и на рецепцията беше, че поради празниците – пътувахме на 26 декември, шофьорите били с човек по-малко и понеже онзи на смяна „все пак трябва да яде” – става въпрос за интервала от 11 до 12 сутринта, се наложило да чакаме. Което ни се случи след това още веднъж, макар и „само” за 40 минути с шатъла на същия хотел, въпреки всички увещания, че това е прецедент при първата случка.

Това, както и да е. Стаята е реновирана като за лев и двадесет с всичко най-евтино като настилки и текстили. Кинг-сайз леглото не ни впечатли, нито модното му обръщане към прозорците, както диктуват тенденциите. Поддържа се зле. Но това е нищо в сравнение с ужасяващата баня.

Тя не е реновирана и това личи по „старческите” петна по ваната и мивката. Необходимостта от уплътняване и боядисване, създаваща и усещане за нечистотия, обаче е неизлечима. Както и огромния косъм, който чистачката ни беше оставила между всички големи кърпи.

Не стъпвайте в не само в Hilton Orly, но в никой друг от тази верига. Нали винаги ни убеждават, че имали стандарти. Е, както се убедихме – високи са. Което ни подсети как протече тавана на ВИП апартамент, в който бяха настанени наши приятели – издатели от Форбс – световноизвестното американско списание, дошли в първите месеци след откриването през 2001 г. в софийския Hilton. Или един притоплен оризец в ресторанта му като чакалня. Оттогава е станал още по-зле.