Notice: Undefined property: Smarty::$cacheing in /home/slava/m.slava.bg/lib/Smarty.class.php on line 697
slava.bg - Профилът на Юрий Никулин

профили

Юрий Никулин

Юрий Никулин

Рождена дата: 18.12.1921
Пол: Мъж

Като няма риба, и ракът е риба. Сигурно така си е мислел героят от Втората световна война Юрий Никулин, когато през 1946 година е скъсан на приемните изпити в ГИТИС – руският ВИТИЗ, поради „липса на актьорски талант”. На младока не му остава нищо друго, освен да влезе в школа за клоуни, където поне няма жури, което да пресече пътя му.

Пъпът на Юрий Владимирович е хвърлен на сцената. Причината е много проста. Той е роден в семейство на актьори. Никога, каквито и перипетии да съпъстват живота му, той не се отказва от мечтата си да стане артист. Роден в дълбоката провинция – град Демидов в Смоленска област, Никулин се мести още преди да навърши 4 годинки в столицата Москва. Така че реално всичките му спомени са свързани с града, който е сърцето на Русия.

Юрий Никулин е роден на 18 декември 1921, Демидов, Смоленска губерния. Учи в съвсем нормална гимназия и като всички абитуриенти от онова време веднага след бала се озовава в редовете на Червената армия, макар че още не е пълнолетен. Няма дори 18 години.

Разпределен е в зенитно-артилерсийски полк. Скоро попада в истинска война – съветско-финландската, където мисията на подразделението на бъдещия актьор е да пази Ленинград. Пак там е дислоциран и по време на Втората световна война. През пролетта на 1943 г. се разболява от възпаление на белите дробове. За да бъде интригата пълна, шефовете му го пращат в болница в обсадения и гладуващ град. Истинско чудо е, че се спасява. Веднага, когато оздравява, военните го връщат на пост. Няма милост. С целия си късмет, почти веднага Юрий е ударен от ефекта на пусната от немски самолет бомба. Пак се озовава в болницата. Там получава ордени и е приет за член на комунистическата партия.

Когато отново го оправят, младежът е пратен в друг зенитен дивизион. Държат го в армията чак до 1946 г. – една година след края на войната. Впоследствие гледа да си спомня с добро за почти безкрайната 7-годишна казарма.

Хвърлил се обратно в свободния живот и скъсан на изпитите за драматичен актьор, младежът със странна и като че смачкана физиономия се озовава по неволя в студиото за клоунада на Москвоския цирк на „Цветния булевард”. Там го харесва прочутия смешник Карандаш (в превод на български Моливко). Той го запознава с третия боен другар от тяхната група Михаил Шуйдин. След две и половина години старият е оставен от двамата си амбициозни колеги. Поводът е „работен конфликт”.

Никулин продължава стажа си на клоун. Според клюките, нищо чудно зад караницата да стои промяната в личния живот на Юрий. Той се жени за Татяна Покровска. Клоунът не се притеснява, че тя е внучка на депутат от първия състав на Държавната дума на Русия по царско време. Никулин няма големи творчески планове и смята, че не му предстои някаква грандиозна кариера. Освен това началото на историята му с момичето е трагикомична. Запознава ги Карандаш, който също като Таня се учел да язди заради нов номер в цирка. Харесал девойката, Никулин я кани вечерта на техния спектакъл. Тя води и приятелка. Всичко върви страхотно, докато не се стига до трика с коня. Улисан да прави впечатление на красавицата, Никулин попада под животното. Конят така го наритва, че го праща потрошен в болницата.

Там чувстващата кой знае защо вина Таня, както сама обяснява, останала до леглото на горкия клоун. И повече никога не се разделила с него. Десет години по-млада, тя търси опора в забавния си мъж, който й помага за кариера в цирка, а после в киното. И пак се намесва съдбата. Седем години след запознанството (както 7 е бил в казармата) Никулин е дарен от любимата с първия си син Максим, днес той го наследява като директор на световноизвестния Московски цирк на „Цветния буливард” и продължава рода с трима внуци на великия клоун.

Намерил личното си щастие, Юрий Владимирович е готов за лъвски скок и в кариерата. Той започва да се пробва в киното, когато е на 37. Парите не стигат, семейството е на първо място за него. Той снима 15 филма преди успеха с „Операция ы”, но триумфът идва малко по-късно. На 45 години ролята на полуидиот в „Кавказка пленица” го прави мегазвезда.

Публиката се влюбва в смешния актьор. Песента му „Ако бях султан” става легендарна оттогава и продължава да бъде досега. Същата година характерната му физиономия му донася още един творчески пробив. Лично геният на руското кино Андрей Тарковски взема Юрий Никулин в най-великата си творба „Андрей Рубльов”. Понеже режисьорът не е сред любимците на властта и е по-признат в Кан, отколкото в Кремъл, на онези, които той харесва не се гледа с много добро око от властта. И особено от КГБ. Цял късмет е, че 2 години по-късно адашът по лично и бащино име на Никулин – Юрий Владимирович Андропов оглавява КГБ и повече няма кой да забрани смачканата физиономия на клоуна да огрява екрана.

Триумфът идва с „Диамантената ръка”. Уникалният филм на режисьора Леонид Гайдай, в който Миронов си партнира брилятно с тандема Миронов – Папанов е световна комедийна класика. Бунтовната 1968 г. дава своя отпечатък върху творбата, която е най-голямата критика срещу соца за всички времена. Гайдай съвсем открито се подиграва с ред клишета на строя, но всичко е поднесено фино и смешно, макар иронично. Освен това, актьорите му са удивителни попадения. Продукцията просто няма слабо място. Цензурата обаче е твърдо против излизането на лентата на екран. Добре, че тогавашният вожд и учител на световния пролетариат и негов адаш Леонид Брежнев харесва забавния филм, оценява дързостта на създателите му и го пуска, след като дълго се хили на лафовете и сцените от филма при прожекцията в частния киносалон на резиденцията си.

Оттам са крилати фрази като „Ти мене уважаваш ли ме”, както вече близо половин век се питат кога на майтап, кога на истина милиони подпийнали хора. Още много са кинозаглавията, които не минават без възловото участие на Никулин: „Старци – разбойници”, „Дванадесетте стола”, „20 дни без война”, „Те се сражаваха за родината”, „Чучело” и други класики.

Последният от филмите е истинско изключение, понеже след като става директор на московския цирк през 1981 г., Никулин отказва да снима. Пък си има и доста административна работа. Чарът му е толкова голям, че дори в най-безпаричните времена на Горбачов успява да издейства милиони за нова сграда за цирка, която е завършена през 1989 г. Остава на поста до последния си ден – 21 август 1997 г. Изпратен е с почести като народен артист на Русия от 1969 г. и на Съветския съюз от 1973 г. и като един от последните герои на социалистическия труд от 1990 г.

 

Снимка: baskino.com

Новини

Няма новини, свързани с този профил.

галерия

Няма снимки, свързани с този профил.

Няма коментари към този профил !