Notice: Undefined property: Smarty::$cacheing in /home/slava/m.slava.bg/lib/Smarty.class.php on line 697
slava.bg - Профилът на Иван Мърквичка (1856-1938)

профили

Иван Мърквичка (1856-1938)

Иван Мърквичка (1856-1938)

Пол: Мъж

Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка  е български художник, живописец и илюстратор, роден и израснал в Чехия, прекарал в България по-голямата част от живота си и посветил значителен дял от изкуството си на българските традиции. Работи в стила на академичния реализъм.
Иван Мърквичка е сред най-скъпите художници на българския пазар.
Иван (Ян-Вацлав) МЪРКВИЧКА e роден на 23 април 1856 в село Видим при Дуба Чехия.
Починал е на 16 май 1938 в Прага. Завършва Пражката академия на изобразителните изкуства (1873-1877) при Антонин Лхота и Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц.
Преди да дойде в България Мърквичка работи като учител в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: "Майка ми" (1880), "Баща ми" (1880) и др.
Мърквичка идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив през 1881 г. Пловдив е превърнат културен и социален център с цел връщането му в пределите на България.  Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, който дори ходи на уроци по рисуване при него. Заедно обсъждат създаването на Първото рисувално училище в Пловдив.
През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София(1889). ТСъздава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр - двата варианта на "Ръченица" (1894 и 1906 ), двата варианта на "Задушница" (1895 и 1899), "Обезсилен" (срещата на 90-те години).
През 1896 г. заедно с Константин Величков и Антон Митов  основават Държавното рисувално училиш в София и Мърквичка става пръв негов директор (1896-1900). По-късно институцията се прекръства на Висш института по изобразителни изкуства "Николай Павлович", а днес е Националната художествена академия.
Като пръв директор на рисувалното училище Мърквичка оказва изключително влияние върху оформянето на българските млади творци. Организира с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на българските художници  - Дружество за поддържане на изкуството в България през 1893. С Антон Митов редактира първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство" (1895-1899).
Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове - битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт.. Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина.
Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник "Ал. Невски" в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др.
През 90-те г. рисува голям живописен исторически цикъл "Страдания за свободата на България" ("Под игото"): "В кърджалийско време" 1897), "Пресладваният въстаник" (1898), "Мъченици" 1898), "Бащина глава" 1898), "Ноктюрно на ужаса" 1898), "Хайдути" 1898) и др., както и първия образ на Паисий 1898) в бълг. живопис. Заедно с Антон Митов, Й. Обербауер и илюстрира романите на Ив. Вазов "Под игото" (2 изд. 1894, 3 изд. 1896) и "Нова земя " 1896). Прави илюстрации към стихотворението на Вазов "Борът", към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки "Педя човек - лакът брада", "Мечи син"...
През 1900 прекарва известно време в Париж, като създава редица платна под влиянието на импресионизма и пленерната живопис: "Кози", "Козар, "В Осиковския балкан ", "Дървосекач", "Автопортрет на открито" (oколо 1905), "Лазарки" (1905), "Сляпа просеща циганка" (1909), "Увещаване" (1913).
През този период Мърквичка създава и някои от най-известните си портрети:
"См. Салабашева" (1905), "Стоян Заимов" (1904), "Актрисата Мария Попова", "Проф. Шоурек" и др.
Мърквичка рисува и пейзажи: "Зимен пейзаж", "Пътечка около р. Ерма", "Селски пейзаж", "Борисовата градина под късния сняг" (ок. 1919), "Маково поле" (ок. (930). Заедно с Антон Митов работи декоративни платна за Земеделската банка в София, (1903), за Мавзолея в Плевен.
Участва във всички изложби на Дружеството за поддържание на изкуството в България, в много международни експозиции: Париж (1900, златен медал), Сен Луи (1904, златен медал), Венеция (1908). Организира самостоятелни изложби в Пловдив (1886 и 1888 заедно с А. Митов), в Пилзен (1936 - ретроспективна), в Прага (1937 - ретроспективна).
През 1921 г Мърквичка се завръща в Прага и живее там до смъртта си на 16 май 1938. Рисува портрети на чешки културни дейци и прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България.В този период Мърквичка започва да се подписва на кирилица.През 1956 е устроена негова юбилейна ретроспективна изложба в София.
Той е организатор и участник в първата колективна изложба в България - в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение (бъдещия пловдивски панаир).
През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията.
Главният павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
Отначало Мърквичка се подписва на чешки, после минава на кирилица

Новини

Няма новини, свързани с този профил.

галерия

Няма снимки, свързани с този профил.

Няма коментари към този профил !