Notice: Undefined property: Smarty::$cacheing in /home/slava/m.slava.bg/lib/Smarty.class.php on line 697
slava.bg - Профилът на Илия Петров (1903-1975)

профили

Илия Петров (1903-1975)

Илия Петров (1903-1975)

Пол: Мъж

Илия Петров е сред художниците с най-силно живописно чувство. Създава първокласно изкуство в стила на старите европейски майстори. Често сравняван с Веласкес заради  способността му да изобрази характера на модела с няколко движения на четката. Илия Николаев ПЕТРОВ е роден на 9 юли 1903 в Разград. Починал е на 18 май 1975 в София.
През 1926 завършва Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов. Печели конкурс и през 1926 заминава на специализация в Мюнхен. До 1928 посещава частното училище на Хайнрих Ман и се учи от майстори на световната живопис.
Учител по рисуване (1928 - 1940) в 13-а прогимназия в пролетарския квартал "Ючбунар", София. От 1940 е преподавател, от 1946 - извънреден професор и от 1957 до 1968 - професор по живопис в Художествената академия, София; декан на Факултета за изящни изкуства (1957-1962) и ректор (l965-1968) на академията, а от 1972 става академик. /Енциклопедия на БАН/
Първите му прояви са в характерни са типични произведения духа на  20-те години на ХХ век у нас. Постепенно неговата живописна система се усложнява и обогатява. Създава множество известни портрети:
Участва в изложбите на дружество Родно изкуство, а по-късно става член на Дружеството на независимите художници и Дружеството на новите художници.
След 9 септември се оказва на страната на властта и взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949-1951 и 1957-1959) и дори участва в работата по "Паметника на Съветската армия" в София.
Започва да работи произведенията с историко-революционна тематика: Истинската му виртуозност обаче е видима най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори. Сред най-известните от тях са "Голо тяло - жена с огледало" (1937), "Голо тяло" (1941)
Особено място в творчеството на Илия Петров имат графичните серии "Испания" (1939) и "Септември 1923" (1940) - респектиращи с експресивния си език. Оставя огромно количество рисунки - портретни скици, рисунки на животни, някои от които и до днес не са показвани пред публика.
Илюстрира  книги,сред които  "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов (1955) и др.
Прави дори няколко опита в скулптурата.
Изложби Излага във всички ОХИ и в много изложби в чужбина. През 1969 КИК и СБХ уреждат първата самостоятелна. юбилейна за Петров изложба в София. посмъртна изложба, 1979. Негови творби притежават НХГ, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Русе, Шумен, В. Търново, Казанлък и др. в страната, Музеят "А. С. Пушкин" в Москва и др. сбирки в чужбина.
Награди Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959, 1970). Награден с ордените ,,9 септември 1944" ., "Народна република България" - I ст. (1959), "Кирил и Методий" – І степен, "Георги Димитров" и др. Художествената гимназия в София носи неговото име.По-известни произведения:
Ранни творби - "Гъдулар" (1927, НХГ), "Боримечката" (1927 НХГ, "Портрет на Владимир Димитров - Майстора" (1929, НХГ),
Известни портрети:    "Портрет на Никола Маринов" (1926), "Портрет на руснак" (1929, Народен музей, Казанлък), "Автопортрет" (1932, НХГ), "Портрет на Веса Тузсузова" (1932, НХГ) "Портрет на момченце" (1942, НХГ), "Испанка" (1945, НХГ), "Портрет на Кирил Петров" (1946, НХГ), "Дамски портрет" (1951), "Автопортрет" (1967, НХГ), ,,Портрет на Дора Габе" (1968),  и др. Исторически картини /Преди 10 ноември/ : "Аспаруховата конница" (1936), "Аспарух" (1941, НХГ), "Климент Охридски сред народа" (1941), "Паисий Хилендарски" (1941) и др. се появяват като етапи в неговото творчество.
След 10 ноември: "Партизани в акция" (1974) "Пред разстрел" (1954), "Партизанска песен" (1959), "Вестителят" (1963) и др.От това време са композициите "Рибари" (1948) "Рибарски жени" (1948)  повечето от тях собсквеност на Националната художествена галерия.
Прави стенописния фриз "Девети септември 1944" във фоайето на софийския кинотеатър "Димитър Благоев" (1946), фризa "Из борбите на партията в Габровския край" в Партийния дом, Габрово (1963).
Скулптура: „Фигура" (1939), "Кариатида" (1940), "Релеф" (1939), ,.Грижа" (1971). стенописът "Завръщането на Ивайло във Велико Търново" в библиотеката-музей Велико Търново" (1961).

Новини

Няма новини, свързани с този профил.

галерия

Няма снимки, свързани с този профил.

Няма коментари към този профил !