Notice: Undefined property: Smarty::$cacheing in /home/slava/m.slava.bg/lib/Smarty.class.php on line 697
slava.bg - Профилът на Панайот Хитов (1883 – 1943)

профили

Панайот Хитов (1883 – 1943)

Панайот Хитов (1883 – 1943)

Пол: Мъж

Панайот Хитов, известен още с псевдонима Сирак Скитник е български художник, живописец, критик, една от най-ярките артистични фигури в България през 30-те години на ХХ век.
Работи главно за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Живописта му се отличава с новаторски търсения и сгъстеност на чувствата, критичните му материали – с безкомпромисност. Произведенията му са  главно в областта на пейзажа и натюрморта.

Панайот Тодоров Христов е роден на 22 ноември 1883 в Сливен. Починал е на 5 март 1943 в София.
Завършва Богословското училище в София (1902). Учителства в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и дp(1903–04). През 1908 г. заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподават Леон Бакст и Мстислав Добужински – водещи фигури на знаменитото обединение “Мир Искусства”.Изпитва влиянието на руския окултизъм (Рьорих,Вячеслав Иванов), както и на още младите Марк Шагал и Василий Кандински.

Пише художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България и взема участие в Балканската война. През 1913–17 е учител в Асеновград. Съредактор на сп. „Златорог“ — от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

Литературна дейност: Дебютира през 1905 със стихове в сп. "Художник". Сътрудничи с поетични творби на списанията "Наш живот", "Демократически преглед", "Наблюдател", "Слънце", "Българан". Поезията на Сирак Скитник , в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм. В нея по-скоро личи художникът, неговото живописно чувство. Образите са експресивни и ярки, но за сметка на музикалността на строфите, която е пренебрегната.
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура" и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите "Старо и ново изкуство", 1919, "Тайната на примитива", 1923).

Като илюстратор Сирак Скитник създава рисунки към Поеми на Едгар Алан По, равностойни на поетичните си оригинали.  Изградени са с нервна, буйна и сложна линия. Художникът сякаш наистина е слязъл в царството на сенките и е проникнал в трагичната дълбочина на тази „прокълната поезия”. В петте си илюстрации към книгата художникът създава може би единствените експресионистични постижения в нашето изкуство.

Кирил Кръстев пише, че истинската кулминация в изкуството му са произведенията от  30-те години, когато той  изоставя  „декоративните и пейзажни влечения“. Тогава Сирак Скитник се насочва главно към натюрморта, цветята и интериора, които изразяват неговото психическо състояние.
Източници Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН,

Новини

Няма новини, свързани с този профил.

галерия

Няма снимки, свързани с този профил.

Няма коментари към този профил !