На книжния пазар с печата на издателство Хермес излезе ново издание на световния бестселър Стъкленият замък от Джанет Уолс – една истинска история за силата на духа и личния избор. Преводач на книгата е Светлозара Лесева - носител на наградата „Кръстан Дянков", която се връчва от фондация Елизабет Костова за превод. Книгата проследява истинската житейска история на авторката Джанет Уолс – журналистка, работила за едни от най-престижните вестници и списания в Америка: Ю Ес Ей Тудей, Ескуайърър, списание Ню Йорк и др.

Това е изключително добре написана, остроумна и увлекателна книга, носител на няколко престижни литературни награди: наградата Кристофър – за „утвърждаване на най-висшите човешки ценности“, наградата на Американската асоциация на библиотеките Алекс и наградата Книги за по- добър живот.  Рядко явление е една книга да се радва на толкова топъл прием както от читатели, така и от критици.

Стъкленият замък е сред най-продаваните заглавия в САЩ и Канада в продължение на години, като само в САЩ са продадени над 4 млн. екземпляра. Книгата фигурира в бестселъровата класация на Ню Йорк Таймс в продължение на 244 седмици. Книгата е сред Топ 10 на най-голямата електронна книжарница Амазон за най-добри книги на десетилетието. Стъкленият замък е преведен на повече от 30 езика, а по книгата вече има и филм, чиято световна премиера се състоя на 11 август.

Главните роли са поверени на холивудските звезди Уди Харелсън, Наоми Уотс и Бри Ларсън, която има Оскар за главна женска роля. Продуценти на The Glass Castle са Джил Нетър и Кан Као от Netter Productions. Режисьор на филма е Дестин Даниел Кретън (Short Term 12). В самият роман се разказва за Джанет, което е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Когато е трезвен, всестранно надареният и обаятелен баща на Джанет покорява въображението на своите деца.

Посвещава ги във физиката и геологията и ги учи как да посрещат неустрашимо трудностите в живота. Когато е пил обаче, наяве излиза тъмната му страна. Майката на Джанет е волен дух, който намира спасение от семейните отговорности в изкуството. Според нея няма нужда да помага на децата си (те ще се учат от собствените си грешки) или да ги води на лекар (това само би ги изнежило). Не е проблем, че стените на апартамента им са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). „Животът е приключение – смята тя. – Това, което не ни убива, ни прави по-силни.“ Децата са научени сами да се грижат за себе си.

Те си помагат и защитават, докато намерят начин да избягат от този живот. Заминават за Ню Йорк и там откриват пътя си. След време родителите им ги последват и заживяват на улицата. „А защо не? – пита майката. – Да си бездомник е приключение!“