Настаняват ни в средния салон. Предлагат ни обедно меню, но още като чуваме алтернативите – топеница, пълнени чушки с кайма и ориз и шишче, се питаме ние в стола на Вазовските машиностроителни заводи ли сме или в ресторанта на шеф Манчев, който претендира за изящество в кухнята, гурме и европейщина???!!! Надзъртаме в менюто. Няма да ви занимаваме с грешки на изписване, но няма и да пропуснем да отбележим – никакъв стил. Ако ресторантът е с мексикански препратки – защо няма нищо латиноамериканско. Поиталианчените неща звучат неубедително, пофренчените – също. Избираме супа с посбърканото название „СаУмАн Чаудър”. Първо за името. Понеже на английски salmon се пише по този начин, се чете салмън – доста различно от саУмАн. После, забавно е, че келнерът идва да я сипва с черпак, но очакването му да бъде спрян почти веднага, за да не би да се напълни купата до обичайното ниво, е смущаваща. За основно искаме пъстърва, пълнена с билки, като предполагаме, че щом са пълнили рибата, в кухнята и са я филетирали. Да, ама не! „Не! Обезкостена е”, казва келнерът. „Значи няма костици, значи е филетирана”, надяваме се ние. Оказва се, че е махната само основната кост, а занимавката с досадните и стотици дребни е оставена на народа. Избираме пиле скарамоца. Сервират ни филе, залято с въпросното сирене или близко до него, ала сосът прави впечатление не само на възмазен, както личи на фотото, ами направо си е залоен по краищата. Да прощава шеф Манчев, ама такова явление не сме виждали не само в добър, ами и в редови италиански или френски ресторант. Всъщност, в тези страни да се намери лош ресторант е истинско чудо. Ако шефът не е дочул, нека го информираме, че съвременната кухня задължително е здравословна. Или поне пести мазнини, не прелива от тях, както онова, което ни сервираха и за първо, и за второ при него.