Остров Монте Кристо е райско кътче в Тиренско море, което обаче доскоро не можеше да се посещава от туристи.

Заемащият 10 кв.км. остров на юг от Елба беше обезсмъртен в романа на Александър Дюма за граф Монте Кристо. За любознателните обаче мястото беше недостъпно в продължение на години. Сега най-после до него ще може да се стигне - това може да стане чрез лодка до Cala Maestra. Останалите места за достъп до острова - Cala Mandolina, Cala Canta Maria, Cala della Fortezza -ще останат забранени за туристите. Въпреки че забуленият в тайнственост и чар остров се отваря най-после за външния свят, той няма със сигурност да се превърне в място за светски живот и срещи на джет сета, подобно на други италиански острови перли.

Монте Кристо е една от 130-те защитени италиански зони, така че достъпът до него ще бъде привилегирован най-вече за изследователи и студенти. На острова на граф Монте Кристо днес господар номер едно е тишината. „Жители“ тук са козите и змиите. На Монте Кристо няма нито ресторанти, нито каквито и да било други заведения. Единствената забележителност е приказно красивата природа и дивият му плаж, който мнозина определят за най-красивия от целия архипелаг от острови до Тоскана. Къпането в морето е разрешено единствено на 1000 метра от крайбрежието на Монте Кристо и глобата за нарушителите е от 300 евро. Изграденият почти изцяло от гранит остров дава подслон само на двама пазачи, които обитават постройки от страната на Cala Maestra. Те са били построени през XIX век от англичанина Уотсън Тейлър. Най-важната от сградите е вилата, която по-късно бива наречена „Кралска“ заради това, че в нея е спал навремето Виктор Емануил III. Според легендата първите опити за заселването на острова датират от периода на Етруските. След различни опити за колонизирането на острова през вековете, през 1878 година, след Обединението на Италия, на него бива изграден затвор. През 1899 пък островът служи като място за лов на Виктор Емануил III. Едва през 1971 той се превръща в национален природен резерват. За да се посети острова, е необходимо да се поиска специално разрешение от Corpo Forestale di Follonica. Днес е възможно единствено по 1000 души годишно да посещават острова.