Мегаскандал избухна около просветния министър Сергей Игнатов, пише в новия си брой седмичникът Супер 19’. Той бе заплетен от червения депутат Антон Кутев. Народният представител просто си е направил труда да разрови декларацията пред Сметната палата на министъра. От последната – тази за 2010 г. излиза, че е взел 29 206 лв. извън заплата си. И то не откъде да е, а от стaрата си месторабота – Нов български университет. Тази практика открай време съществува при назначаването на високи обществени постове на хора от частни структури. В повечето случаи под един или друг предлог те запазват и заплащането си от предишната месторабота, което най-меко казано е притеснително за зависимостта им като държавници.

Обяснението на Игнатов пред Канал 3 и Сашо Диков във връзка със смрадливата история за десетки хиляди лева беше, че парите са за изнесени лекции. НБУ обаче плаща 8-10 лв. на час, показа анкета сред преподаватели. Това означава, че министърът е отделил над 300 часа за 6-7 месеца на учебната година, за да преподава. Откъде той е извадил 50 часа на месец при натоварения си график и още толкова, за да стига и да се връща до ВУЗ-а на края на София, или пък е предпочитал частната работа пред тази, за която му плаща българския народ, питат се всички. Ако декларираното от него е вярно, значи половината от работната седмица той я кара в НБУ.

Големият проблем обаче не е в хонорарите. А във факта, че по модела на закона за средното образование, и в този за висшето образование ще бъде предвидено държавата да поеме издръжката на частни учебни заведения, посредством превеждане на пари за всеки студент. Сред облагодетелстваните със сигурност ще подадне и Нов български университет.
Това вече сериозно намирисва на конфликт на интереси, тъй като излиза, че когато някой си плаща добре на министъра, може да разчита той и неговото министерство да му пробутват промени в закона в негова изгода.

Всъщност, скандалът с НБУ не е първият около Игнатов. Той се оплете в ненужно наемане на програми на “Майкрософт”, вместо те да бъдат купени на много по-ниската пазарна цена или пък да бъдат заменени с безплатния и не по-лош Линукс. Така държавата пръсна грешни 10 милиона лева, което едва ли е случайно, а по-скоро е продължение на далаверите от времето на Тройната коалиция.

После се оказа, че към милион лева са дадени без обществена поръчка и дори без елементарно оповестяване за задължителна учебна литература. От една страна в 21-и век е нормално дневниците и бележниците да се водят компютърно, а от друга даването на толкова щедро финансиране без конкурс създава основателни подозрения.