Водещият Павел Владимиров сподели с приятелите си в социалната мрежа каква семейна трагедия го е сполетяла. Със сълзи на очи написа шокиращи неща, които могат да разстроят и най-големият му душманин. 

С дълбока тъка той съобщи, че е загубил своя баща, който му  бил голяма упора през целия му живот. Неговият родител си отива след тежко боледуване от коварна болест.

"През последните близо 5 години, откакто диагнозата-присъда ни зашлеви с отвратителната си категоричност, стотици пъти съм се сбогувал с татко в мислите си. И ето, че този момент най-сетне дойде, а аз не съм готов да го пусна... Макар болестта да го съсипа методично и безпощадно, и всячески се опита да замъгли спомена за това какъв бе преди, аз искам да го помня така, както на тази любима снимка от едно турне във Франция", пише той и показва любимата си снимка на своя баща. 

"Никога не съм бил особен привърженик на изнасянето на толкова лични неща на показ, но пиша този статус най-отговорно, защото искам да знаете, че въпреки татуираните убийци, политическите мекерета и посланиците на чалгата, които заливат мрежата през последните месеци, въпреки девалвацията на мъжествеността, около нас все още има достойни мъже, макар и вече с един по-малко. Мъже, които не страдат от излишни болни амбиции, не ламтят за пари и власт, на които им стига децата им да са здрави, жена, която да ги обича, една градинка, 10 кошера с пчели и да поплуват в морето. Мъже, които стават в 5 за работа, после копаят в градината, а вечерта слагат блейзера и отиват на театър, изложба или класически концерт.

Довиждане мой създателю, мой най-добри приятелю от 43 години, мой консилиери, мой изповеднико, мой първи учителю по плуване и художествено слово! Не сбогом, а довиждане, защото все някога ще се видим, за да попеем заедно в небесния хор...

Благодаря ти за безкрайната бащинска всеотдайност, за философските разговори, за мръсните песни и вицове, за хранителните режими, за музиката и киното - за Чаплин, Тодор Колев, Истууд, Франко Неро, Павароти, Челентано, Кърк Дъглас и Джони Кеш! Новогодишните концерти на Виенската филхармония никога няма да са същите без твоята компания!

Част от мен си отиде с теб, но се радвам, че имах късмета и честта да те познавам, и наричам мой баща! Благодаря на майка ми, която мина през ада, но до последно не се предаде да се бори за татко", с тези думи Павел се сбогува с баща си.