Нери Терзиева, която буквално да вчера или онзи ден пишеше във фейсбук, лайкваше и коментираше доброто от приятели, ме познаваше преди аз да се познавам. С майка ми, Еми Барух и други станали известни с времето журналисти, бяха в един от първите випуски на онзи Факултет, който днес няма нищо общо с онова ниво.

Знам много истории от техните най-хубави години –и весели, и драматични, почти трагични за нея, но не е тук мястото за споделянето им. Нери е човек, понесъл много, много болка, но е избирала винаги светлия път да я посрещне.

Ще разкажа 2 други показателни, но не лични истории. В нощта след първия тур на президентските избори през 2001 г., когато с Петър Стоянов разбраха как са ги изпързаляли – една от най-тежките може би в целия й живот, поговорихме с нея пред колеги за резултатите. Аз й казах, че като гледам – колкото и изненадващо да звучи, и на втория тур Първанов май ще спечели. А тя разказа на мен и на другите за рожден ден в „богатската къща” на родителите на майка ми. Фигурата беше интересна, макар и преувеличена, а начинът да отговори, без да отговаря беше брилянтен пиарски.

Не и колкото неотдавна публикуваната от нея във фейсбук първа реч на Стоянов като президент пред парламента, очевидно писана от самата Нери, която изпълва с жалост, заради факта къде сме били – на какво ниво дори само като публичен изказ, а до какви низини затънахме.

Другата история е от миналата пролет. Единствения път, когато съм й поискал помощ за благото на 19 минути и тя не закъсня нито с миг. Освен да пише с добро и за добро, Нери умееше да свързва хората с добро и за добро.

Без да знам, готов съм да заложа и за друга нейна важна заслуга пред българската журналистика. Спасяването на в.Сега, който Овъргаз - тя движеше комуникациите на корпорацията 20 години, все пак реши да съхрани като остров на професионализма и свободата, въпреки натиска, включително и дългогодишен от любимия НАП, въпреки стопирането на всякакви други начини на финансиране с огромните усилия на държавата, въпреки всичко. Да, важно е кой дава парите, но още по-важно е кой е гарант за това.

Иначе онова, което трябва да се помни за нея е създаването на новите български новини. Направи го тя, с Асен Агов като кърпичката или шалчето за  допълнение на онези сака и ризи, които Нери вземаше и от приятелки, за да бъде бляскава на екрана във време на тотален дефицит и липса на дори един свестен магазин за мода в София – 1990 – 1991 г.

С нейната любима дума „полифоничност” – събиране на различните гледни точки – истинска революция след 45 години на единоначалие и тотален информационен монопол.

Тя създаде и цяла школа тв журналисти в движение, докато правеше Екип 2 и Ефир 2 – някои останаха в телевизията – не само БНТ, но и в този тип медия по принцип и са водещи имена, други преминаха и намериха своите високи позиции в пиара и комуникациите, та даже и в институциите.

Трудно е да повярва човек, че е успяла цялото това нещо да го свърши за 2 години, но фактите са на лице, а по делата се познават хората. Това беше нейният връх точно преди 30 години.

 

Накрая,в тази връзка,  ще споделя най-големия комплимент, който ми е правила. Бях пуснал, не помня по какъв повод, любим мой откъс от един подценяван заради политическата си активност български поет – Едвин Сугарев:

„Върхът е цел,
но не и смисъл”.

Написа, че съм истински син на майка си. Какво повече!

Борис Ангелов