Тези дни Христо Мутафчиев поднесе неочаквана изненада, защото се появи в музикалния проект "Където няма време" на режисьора Илко Ганев, в който си партнира със Стенли и Любо Киров. По-любопитното в случая е, че за актьора и председател на Съюза на артистите у нас това също е било изненада. И все пак решение, продиктувано от много силни послания.

Христо Мутафчиев е от хората, които обичат директността във всичките й форми, а в този разговор тя се оказа достатъчно пределна, за да предизвика размисли. Говорим си за музика, за театър, но и за така актуалната в последните вече две години - пандемична обстановка в страната.

- Христо, наскоро, заедно с Любо Киров и Стенли, поднесохте наистина неочаквана изненада - с музикалния проект "Където няма време", в който едва ли някой е очаквал да чуе и види и твое изпълнение... Как се случи всичко?

- Този проект беше изненада и за самия мен, защото това е едно парче, което е част от един по-голям проект, който носи същото име – "Където няма време". В момента се работи и по документален филм. Имаме млад режисьор Илко Ганев, който е в течение на работата на нашия клуб "Сребро в косите" в Съюза на артистите, който е за актьори - ветерани, които вече не са на сцената. Големи имена като Гинка Станчева, Емилия Радева, Иван Налбантов, светла му памет, режисьорът Кольо Петков… Все хора, които идваха в Съюза на артистите, срещаха се с хора, репетираха нови пиеси и имаха едно възраждане на живота си по отношение на творческия процес. Една свежа глътка въздух.

Това младо момче се запали по тези творци и направи едно представление - "Апарт", което се играеше в Театър Азарян. После реши да направи и документален филм и тази песен се явява нещо като тийзър към него. Стенли написа музиката, Любо Киров – текста и понеже им трябваше трети глас, се обадиха на мен. Видеото заснехме на три различни локации, като всеки един от нас имаше своя собствена локация. Затова казвам, че този проект мина и под егидата на Министерство на туризма, а ние наистина показваме красотите на България в един кратък видеоклип.

- Това е един вид реверанс към по-възрастните актьори и цената, която плащат, за да поддържат живо изкуството в душата си...

- Именно, да, точно така. В случая не забравяме и красотата на природата на нашата мила родина.

- Кога се очаква да бъде готов този документален филм, за който говориш?

- Той се очаква да бъде готов до средата на следващата година. Все още обаче, не знам кога ще бъде премиерата, тъй като с това се занимават други хора. Аз, както се казва, съм само организационен участник, действащо лице в операта.

- Пандемията доста забави реализацията на тази песен - така, както промени, и продължава да променя, и всичко останало в нашия живот…

- Пандемията отлага много неща и няма събитие, което да не се повлия негативно от нея. Ние, малко или много, се адаптираме вече и започваме да се съобразяваме с новите правила и различните видове мерки, които налага държавата. Няма как да не го правим. Цял свят го прави и ние ще го правим.