“Паякът”е допустимо ли е брат да е влюбен в сестра си. Мартин слага тази любов на масата преди Марта да разбере, че тази любов е само игра, с която той се опитва да прецени доколко тя иска тази операция и доколко не. Така спектакълът е издържан до края. Зрителят е поканен не на някакво мило захаросано представление, а на място, което напомня на минно поле. И зрителят трябва да стъпва внимателно, защото мини и капани има с всяко следващо действие. И ни се получи. “След като ни затвориха миналата година и „Паякът“ в Украйна трябваше да бъде отложен, тогава директорът на театъра Володимир Петрив, каза, че няма значение никаква пандемия и че тя все някога ще свърши. През август се чухме и той потвърди поканата, сега през април отново влязохме във връзка и той каза възможно най-скоро да отида и да поставя пиесата. Сложих си втората ваксина в края на април и няколко седмици по-късно летях за Украйна. На следващия ден отново направих кастинг, избрах актьорите и на по-слеващия и веднага започнахме репетиции. Всеки ден по два пъти по 3 часа на ден, влючитено в събота и неделя, включително и в техния почивен ден понеделник.”   “Паякът”е истински вдъхновяващ репетиционен процес за целия украински екип . Извън всякаква логика около средата на репетиционния процес всички забелязват, че актьорите Ксения Мурина и Дмитро Пшечук започват да си приличат външно. Първо го забелязва директорът, след това щатният фотографът, а по-късно и друг външен фотограф, който снима представлението, също го констатира. Мнението на режисьора за това, е, че има неща които не трябва да бъдат обяснявани, “все едно някой да обясни любовта, има неща, които просто се слчуват”. Дадох и получих много любов и това ме вдъхновява безкрайно. Всеки ден отивах и виждах, че тези хора там ме  обичат и аз ги обичам, и обичаме това, на което сме се посветили -  театърът. И това е точно така. Това ще ми остане завинаги, даже когато си тръгва, не ми беше мъчно и не си казахме чао, а си казахме до скоро . Тези хора видяха колко съм отдаден на това нещо, колко много го обичам и колко много обичам актьорите. Това се случи незабелижимо, целият процес се случи много леко, целият екип се чувстваше вдъхновен и ние не се уморявахме. Сутрин ставахме рано и отивахме с огромно желание на репетиции. Ролята на помощник режисьора Галина Шарко в репетицонния процес е собено важна. Художник по костюмите на постановката е Анна Пилюгина. Като във всяка добра пиеса зрителят сяда, гледа и сам за себе си избира за какво е пиесата. На едно от първите показвания в Ривне гледа една колежка актриса от театъра. И тя каза, че тази пиеса не е за никаква взаимоотношения между никакви хора, защото Марта и Мартин са едно. Всъщност тя е разбрала за себе си, че тази пиеса е за нея самата, за неейните страхове, за нейната добра и лоша и част. И това се случва с всеки от зрителите, всеки сам съпреживява пиесата вътре в себе си и тя докосва различни негови струни. Общо казано темата е любовта и колко е трудно да бъдем с някакъв човек, колкото и да е банално. И едва когато не сме с него, оценяваме кой е той за нас, какво е представлявал. Те всички тези неща могат да звучат безкрайно банално, защото са често преекспонирани клишета, но когато зрителят гледа, сам избира коя част е докоснала ума му. В началото на новия театрален сезон през есента директорът на театъра Володимир Петрив ще постави на сцена пиесата “Виктория”, написана от неговия български колега. А в края на сезона предстои Йордан да замине отново за Ривне, където е поканен да направи нов спектакъл.