Българският офис на международната организация за защита на животните Четири лапи се обърна към Еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис относно ситуацията с обявената през лятото на миналата година епидемия от чума по дребните преживни животни и последвалите действия на Българска агенция по безопасност на храните и нейния изпълнителен директор.

„Седем месеца след обявяване на първото огнище на чума по дребните преживни животни, все още няма яснота относно произхода на болестта в страната ни, не е определен и типът на вируса,“ припомня д-р Марина Иванова, директор на Четири лапи за България.

„Тъй като БАБХ действа абсолютно непрозрачно, а и за мнозина експерти взетите до момента мерки са със съмнителна ефикасност, ние се обърнахме към Европейската комисия с молба да изяснят ситуацията и да потвърдят доколко действията на агенцията са в синхрон с европейското законодателство.“

Още от обявяването на епидемията експерти на Четири лапи следят ситуацията в Странджа и тъй като до момента наблюденията им са доста по-различни от официално обявената от БАБХ информация, от организацията държат да получат отговор от Еврокомисар Андрюкайтис на няколко въпроса, по които и до момента БАБХ мълчи:

-    Доколко първата заповед на Изпълнителния директор на БАБХ за умъртвяване на дребни преживни животни в Странджа от 20.06.2018 г., издадена преди да бъде обявено първичното огнище на заболяването, както и преди диагнозата да бъде потвърдена от Европейската референтна лаборатория за чума по дребните преживни животни, нарушава разпоредбите на европейското законодателство;

-    Дали предприетите мерки от БАБХ за унищожаване на всички животни в населените места, за които е имало съмнение за вируса, не са прекалено крайни;
-    Доколко ЕК счита, че вместо при съмнения за заболяване да се премине към масово унищожаване на селскостопански животни и изплащане на крупни обезщетения на собствениците, е по-добре да се ваксинират животните превантивно;

-    Дали референтната лаборатория е типизирала установения у нас вирус и ако не – в какъв срок трябва да направи това;

-    Дали ЕК счита, че с бездействието си в първите дни след обявяването на епидемията, и по-специално липсата на мерки за ограничаване на движението на хора и животни, БАБХ е допринесла за разпространението на болестта;

-    Дали ЕК счита за правилен подхода на БАБХ да не информира собствениците на дребни преживниживотни за предстоящото умъртвяване на стадата им и доколко пълната непрозрачност е удачен начин за ограничаване на укриването на животни от техните собственици;

-    Извършвани ли са проверки от страна на ЕК върху дейността на БАБХ като компетентен орган по здравеопазването на селскостопанските животни в Република България за ограничаване на заболяването чума по дребните преживни животни, какви са резултатите от тези проверки и има ли наложени санкции за страната ни;

-    На какво основание е издадена заповедта на изпълнителния директор на БАБХ, разрешаваща на собствениците от засегнатите от чумата по дребните преживни животни райони да закупят нови животни и дали тази заповед е в съответствие с  рестрикциите, които ЕК е наложила.

От Четири лапи очакват информацията, която получат в отговор на запитването си, да бъде открита и безпристрастна и да внесе яснота доколко действията на Българска агенция по безопасност на храните са координирани с Комисията, както и доколко Комисията е подробно информирана за ситуацията у нас.

Не на последно място, от организацията очакват отговорът на Комисията да изчисти всички неясноти и съмнения относно обработката на пробите, какъв е типът на установения у нас вирус, как той е влязъл в страната ни и доколко липсата на информация по този въпрос от обявяването на епидемията до момента не излага на риск животновъдството и добруването на дребните преживни животни в целия Европейски съюз.