След като сте работил упорито всеки ден и ви останат пари след ежедневните разходи, трябва да сте сигурни, че те ще бъдат изразходвани добре - за това, което ви прави щастливи. 20-годишно проучване, проведено от д-р Томас Гилович, професор по психология в университета Корнел, стигна до заключението, че парите не трябва да се харчат за материални предмети, а за преживявания. Проблемът с вещите е, че щастието, което те предоставят, избледнява бързо. Има три основни причини за това:

1. Свикваме се с нови притежания. Това, което някога ни е изглеждало вълнуващо бързо се превръща в нещо обикновено.

2. Ние продължаваме да харчим. Новите покупки водят до нови очаквания. Щом свикнем с ново притежание, ние търсим нещо още по-добро.

3. Притежанията насърчават сравненията. Купуваме нова кола и се радваме, докато някой приятел не купи по-добра от нашата, а винаги има някой, който има повече.

"Един от враговете на щастието е свикването", каза Гилович. "Ние купуваме неща, които да ни направят щастливи, и го постигаме. Но само за известно време. Новите неща за пръв път са вълнуващи, но след това ни омръзват."

Парадоксът на притежанията е, че ние приемаме, че щастието, което получаваме от купуването, ще продължи толкова дълго, колкото продължи да съществува предметът. Интуитивно мислим, че инвестирането в нещо, което можем да видим, чуем и докоснем ще ни радва дълго. Но това е погрешно.

Силата на преживяванията

Гилович и другите изследователи са открили, че преживяванията, колкото и кратки да бъдат, донасят по-дълготрайно щастие, отколкото нещата. Ето защо:

Опитът става част от нашата идентичност. Ние не сме това, което притежаваме, но всичко, което сме виждали, нещата, които сме направили, и местата, на които сме били формират нашето съзнание. Купуването на Apple Watch няма да ни промени, но изкачването на Апалачианската пътека със сигурност ще го направи.

"Нашите преживявания са по-голямата част от нас, отколкото нашите материални блага", каза Гилович.

"Можете наистина да харесаме материалните си притежания. Можете дори да мислим, че част от нашата идентичност е свързана с тези неща, но независимо от това те остават отделени от нас. За разлика от това, преживяванията ни наистина са част от нас. Ние сме сумата от нашите преживявания."