Детските книги, превърнали А. А. Милн в знаменитост, и неговият Мечо Пух – най-известното мече на света, заемат малка част от неговото творчество. Неговите романи и разкази отдавна са влезли в златния фонд на английската литература и са преведени на много езици, а пиесите му се поставят и до днес на театралните сцени в Лондон. Неподправен английски хумор, изящни афоризми, забавни шеги и инстински истории за джентълмени, които се отличават с изключителното британско „чувство за собствено достйнство“.

Майсторски изградени сюжети, необикновени герои, неочаквани обрати, непредсказуеми финали и, разбира се, типичната му ирония – това са характерните особености на събраните в този сборник истории. Английските джентълмени са в опасност! Викторианската епоха си отива и на нейно място идва съвременната „епоха на чарлстона“. Ужасни прически! Ужасни нрави! Чудовищна музика! Кошмарни скандали! Истинските англичани са объркани – как ще живеят, без да знаят какво ще се случи утре. Единственото, което може да им помогне, е изключителното им чувство за хумор...

Разказваческото майсторство на Алън Милн не се доказва само с детските книги за Мечо Пух. На български език познаваме вече и романите му за възрастни „Тайната за „Ред хауз” (криминален – от типа „убийство в заключена стая”) и „Двама души” (история за семейния живот с биографични елементи). Чрез сборника с разкази „Отлично съчинена история” на издателство "Книгомания" пък ще се запознаем с най-ранното творчество на автора – от второто десетилетие на ХХ век, когато публикува кратките си форми в печата.

За първи път на български език четем творби от сборниците Once a Week и A Table Near the Band в превод на Емилия Ничева-Карастойчева, придружени с няколко илюстрации от Мая Стайкова-Митова. Разказите в „Отлично съчинена история” ни връщат към нравите на Викторианската епоха и свръхспокойния и планиран с години напред живот на англичаните.

Но далеч не очаквайте скучновати описания и липса на действие в сюжетите, защото тънкото чувство за ирония на Милн към тези порядки ще ви държи постоянно в напрежение. Пример в този дух е разказът „Наследникът” – наскоро роденото бебе Питър Манъринг получава от кръстниците си безумни „наричания” и правила, които да спази на четвъртата, четиринайсетата и т.н. година от живота си: да умее да си служи еднакво добе и с двете ръце, за да може да играе крикет в националния отбор; задължително да говори френски и немски; да е заобиколено винаги от хубави играчки и др. Съжалявайки героя си заради лишението от право на свободен личен избор, Милн се подиграва със завещаната му предопределеност и вмъква остроумно пожелание за смисъла на човешкия живот: „да стане по-добър човек от всички нас”.

В „Най-красивото момиче в балната зала” пък писателят интерпретира темата за успешния брак и дава интересен афоризъм: „Той подсвирна; в отговор тя подсвирна с пръсти, както я бе научил преди повече от трийсет години. Е, щом двама души си подсвиркват в тон от трийсет години, бракът им не може да се назове „провал“. Емблематичният за сборника разказ „Отлично съчинена история” пък разкрива какви са отношенията в издателските среди и как се пишат рекламите за книги.

Популярният вече писател Майкъл Хартиган не желае да отстъпи псевдонима си на свой млад съименник. Любопитно е до какво ще доведе тази „препирня” и кой ще загуби от нея. В томчето ще прочетем още шеговитите възгледи на Милн по отношение на библейската история за построяването на Ноевия ковчег („Преди потопа”), необичайна вълшебна приказка за Коледа („Синовете на краля”), детективска история с неочакван край („Убийство е единайсет”), за жертвите в името на приятелството („Стари приятели”) и др.